Вие можете!

От Вероника Шулева – психолог

Вашият личен прогрес и прогресът на света зависят от “неразумни” хора, а не от хора, които се приспособяват към обществото и приемат всичко, което дойде. Прогресът зависи от хората-новатори, които отхвърлят условностите и изковават собствени светове. Някои може да ви сметнат за конфликтна личност и това ще е цената, която ще трябва да платите за самостоятелното си мислене. Може да чуете: “Какво ще стане, ако всеки реши да спазва само тези правила, които той иска?” Невъзможно – повечето хора са пристрастени към правилата. Не е необходимо винаги да отговаряме на очакванията на нашата култура. За да живеете собствен живот, е нужна гъвкавост и многократни лични оценки за пригодността на правилото в даден настоящ момент. Вярно, често пъти е по-лесно да се подчинявате, да изпълнявате сляпо разпоредбите, но осъзнаете ли веднъж, че законът е създаден за да ви служи. Сам взимай решения и ги изпълнявай колкото е възможно по-ефективно и по-безшумно. Ти можеш да решиш да бъдеш такава, каквато желаеш, или такава каквато другите желаят да бъдеш. Ти решаваш! Типични форми на поведението “трябва” – Убедена сте, че всяко нещо си има място и всичко трябва да е на мястото си. – Редовно се чудиш какво да облечеш, сякаш има само един приемлив начин на обличане, който е установен от другите хора. – Смяташ, че е прието определени напитки да се пият с определени ястия. – Прехвърляш вината за постъпките си на другите (не ме обвинявай, той го направи). – Поканят ли ви на сватба, трябва да отидете или да изпратите подарък, въпреки че хората може да не са ви приятни. – Титулувате хората, които ви служат, и с това ги издигате по-високо от себе си. (Зъболекарят и т.н.) – Лягате да спите, когато стане време за лягане, а не когато сте изморени. – Съобразявате се със всички знаци и надписи, независимо дали имат смисъл или не. – Когато четеш книга винаги започваш от първата страница и изчиташ всичко до края, защото сте я започнали. – Изпращаш поздравителни картички по празници, въпреки че ти е неприятно. – Притесняваш се дали ще избереш най-подходящото и изпадаш в нерешителност и съмнение. – Даваш бакшиш за некачествено обслужване.

ПЕЧАЛБИ:

1. Имаш утешението, че си “добро момиче”. Можеш да се потупваш по гърба за послушанието (някой друг преди е опрделял твоите правила за поведение);

2. Когато изпълнявате външното “би трябвало”, можете да припишете отговорността за бездействието си на него, вместо на самия себе си.

3. Вашите “трябва” ви позволяват да манипулирате другите хора (нещо да се направи – така).

4. По-лесно е да се извади едно “би трябвало”, ако се чувствате неуверена в себе си. Когато Аз-образът избледнява “би трябвало” се превръща във ваша опора.

5. Можеш да продължиш да изпитваш самодоволство от поведението си и да запазиш враждебността си към другите, неспазващи тези “би трябвало”, които ти си си избрал за себе си. По този начин ти порастваш в представите си за сметка на други хора, които не се подчиняват на моделите, свързани с правилата.

6. Можеш да си спечелиш одобрение като се съгласяваш. Приятно ти е, когато се нагаждаш, а това е, което от край време ти казват, че “би трябвало” да правиш. Тук се промъква потребността от одобрение.

7. Докато се насочваш към другите и живееш с техните успехи и неуспехи, не ти се налага да работиш над себе си. Когато си имаш своите “герои” лошото ти мнение за самия себе си се подкрепя и ти позволява да се изплъзнеш от необходимостта да работиш над себе си.

СТРАТЕГИИ

I. Задачата ти по отстраняването на това слабо място е свързана с поемането на рискове. Трябва да действаш. Да решиш да бъдете различни от това, което са те учили, че е подходящо, щом то не е полезно за теб.

1. вгледай се в поведението си. Изследвай невротичните печалби споменати по-горе. След това се запитай защо се товариш с толкова много “би трябвало”, дали истински вярваш в тях, или просто си привикнала да се държиш по този начин.

2. Изброй всички правила, с които се съобразяваш, но които изглежда, че са просто невалидни. Тези глупави условности, от които се оплакваш, но не можеш да се отърсиш. Изготви си “свои” правила на поведение, които ти изглеждат най-разумни. Запиши ги, дори в момента да не вярваш, че ще можеш да ги осъществиш.

3. Започни от собствените си традиции (напр. Украси си коледното дърво, когато ти решиш).

4. Води си дневник на вътрешния/външния контрол. Записвай всички случаи на “външен” контрол, в които приписваш на другите отговорността за чувствата си в момента. Провери дали не можеш да се прехвърлиш към “вътрешен контрол”, с някои нови смели постъпки и непрекъснато се контролирай.

5. Замисли се колко правила налагаш на другите, запитай ги дали те са съгласни с тях или биха се държали по същия начин и без тяхна помощ. Дори ще научиш, че те биха могли да предложат по-ефективни и по-гъвкави насоки.

6. Поеми риска да се противопоставиш на правило или порядка, които би желала да отстраниш. В същото време бъди готова да посрещнеш без враждебност последиците от поведението си.( напр. Направи рекламация на стока, макар че по правило пари не се връщат. Не се води от политиката на другите, която в крайна сметка те превръща в жертва.

7. Смятай, че решенията имат различни последствия, а не че са правилни или погрешни. Като вземеш решение, не мисли кое е правилно и кое погрешно, а си кажи че и двете са добри и всяко ще доведе до различни резултати. Взимай решението самостоятелно, без да разчиташ на външна гаранция. Постъпвай според желанието си, вместо да се съобразяваш с външен критерий.

8. Стреми се да живееш в настоящите си моменти и прилагай твоите правила и “би трябвало” само в тях. Не смятай че са универсални. Приемай ги като приложими само за дадения момент.

9. Не разделяй с никого поведението си на неспазване на правилата. То си е само за теб, а ти не желаеш да застанеш в позата на човек, който търси одобрение.

10. Освободи се от ролите, които ти и другите поемате в живота си. Бъди такъв, какъвто искаш да бъдеш, а не какъвто мислиш, че трябва да бъдеш, защото си човек на определена възраст и т.н.

11. Въздържай се в дадена част от разговор да насочваш вниманието си към другите. Тренирай все по-продължително време да не хвърляш вина върху другите хора или да не говориш за друг човек, събитие, идея като се оплакваш или недоволстваш.

12.Престани да чакаш другите да се променят. Запитай се дали е необходимо другите да бъдат различни защото така ще ти се харесат повече. Разбери, че всеки има право да бъде такъв, какъвто избере, макар това да те дразни!

Изречи на глас, че току-що си обвинила някого и че полагаш усилия за да изкорениш този тип поведение.

Дай си дума, че за всички страдания, които избереш, никога няма да бъдат отговорни другите, а само ти и твоето поведение – Когато някой обвинява някого пред вас, учтиво го запитай: “Сигурен ли си, че искам да чуя това, което ми казваш сега?” С други думи, отучи хората да те използват като съд за изхвърляне на вина. Твоят отговор е: Току-що приписа на Пепи отговорността за това, което чувстваш. Наистина ли смяташ, че това е така? – Повтаряй си, че това което ти създава тревоги, не са постъпките на другите хора, а твоята реакция към тях. Вместо да казваш: “Те не би трябвало да правят това”, кажи си “Защо да се тревожа от постъпките им? Съди само за поведението си и се научи да разчиташ на себе си, когато трябва да се вземат решения в настоящия момент. Пей, Марийке, своята песен на щастието – пей я така, както ти избереш, без да се съобразяваш как би трябвало да се пее!

Форма за запитване

11 + 2 =

Форма за запитване за фирми

13 + 4 =