Един от първите теоретици развил въпросите за неврофизиологичните аспекти на заучаването бил Кларк Хал, който е създател на енергийно-редукционната теория на заучаването.
Хал постулира, че неврофизиологичните връзки са представени в ЦНС, която намалява нивото на енергия (например-получаването на храна намалява глада).
Външният стимул стимулира еферентна система и предизвиква моторен импулс. Критичната връзка е между стимула и моторния отговор, който е неврофизиологична реакция, която довежда до навик. Навиците се укрепват, когато отговорът води до понататъшна редукция на енергията свързана с възбудената потребност.
Вернике и Брока идентифицират спец. мозъчни области въвлечени в развитието и задържането на говора и речта. Електрическата стимулация на определени мозъчни места предизвиква живи ментални представи в пациенти.
Също така лезии в амигдалоидното ядро при животни показват асоциираност с процесите на заучаване. Заучаването предизвиква промени в структурата и функциите на нервните клетки. При маймуни принудени да работят конкретно върху фините движения на пръстите на горните крайници е наблюдавана хипертрофия на съответстващите мозъчни представителства.
Невробиологичната основа на заучаването е локализирана в структурите на мозъка въвлечени във формиране и съхранение на информация. Тези структури са хипокампът, кортексът и церебелумът. Общото число на клетки намиращи се на разположение за тези функции е сто милиарда.
Заучаването започва с възприемане от сетивата на стимул от околната среда, който се трансформира в паметова следа или клон. Електрически или химически импулс преминава през неврона докато мозъкът получава информация. Този импулс задейства връзките между синапсите. Синапсните връзки се увеличават при заучаването.
Дългосрочните промени се запазват по-дълго от краткосрочните заради по-дългото време за което въздействат, разклоняват се и се свързват с повече от едно места в кортекса. Повтарящото се опресняване на спомена стимулира неговата постоянност.
Свързването на новото с вече твърдо фиксирани спомени създава повече пътища и увеличава силата на запомняне.
Информацията, която е постоянно в обръщение на семантично ниво въвлича по-голяма част от мозъка и се разпада по-бавно от мъртвата (застоялата) информация.
Миризмите и емоциите засилват дългосрочната памет.
Лек стрес и умерено увеличаване на адреналина стимулират паметта, но увеличеният стрес я подтиска.
Доброто настроение спомага за по-пълноценно използване на пълния капацитет на паметта.
д-р Мариан Ангелов
По материали от учебника на Каплин и Садок
