Какво следва да имаме предвид, когато говорим за нея
Институции
Институциите са правилата на играта в обществото. Те представляват договорените от хората ограничения, които оформят взаимодействието помежду им. Правилата структурират мотивациите при размяна, независимо дали става дума за размяната като политически, обществен или чисто стопански акт. Значението на институциите идва от факта, че те или подпомагат общественото взаимодействие и размяната или ги блокират. Те имат икономически смисъл в дългосрочен план, като налагат ниски разходи по сделките.
Отношения “покровител-покровителстван” (“патрон-клиент”)
Отношенията “покровител (патрон)-покровителстван (клиент)” предполагат вертикална (йерархична) размяна и асиметричност при взаимните задължения. Те подкопават хоризонталната, равнопоставената организация на стопанските действия и конкуренцията. Те създават несиметрична солидарност между покровителите и между покровителстваните. Покровителстваните нямат възможност да изработят норма на реципрочност, нито пък да натрупат опит (спомени и/или перспектива) за сътрудничество помежду си. Те са зависими и това им положение е рационално прието. Опортюнизмът и лицемерието е най-вероятното поведение както от страна на покровителя (използващия), така и от страна на покровителствания (избягващия нещо).
Типичен исторически пример е италианската латифундия от 19 век, при която селяните са в постоянна борба един с друг, преследвайки различни цели: a) да не бъдат изключени от общността на “покровителстваните” (“клиентелата”); б) да обработват по-добър парцел земя; в) да получат каквато и да било работа. Покровителят е начело на мрежа от независими един от друг индивиди с различни обществени и политически свойства. Икономиките, основани по-скоро на търсенето на облага отколкото на печалба са благоприятна среда за отношения от този тип отношения и ги създават
Ако се върнем към примера с Италия, ще видим Северните провинции между 13 и 19 век са предпочитали свободните институции и хоризонтални асоциации (земеделски общества за взаимопомощ, търговски камари, спестовни каси, институиран кредит -банки, институиран капиталов пазар и пр.), докато южните провинции са били по-склонни да използват лични контакти или да експлоатират разногласията и неуредиците във властта на парламентарно и общинско равнище.
Икономическият смисъл на мафията
Мафията се основава на традиционните отношения от типа “покровител-покровителстван” и е тяхна своеобразна крайност. Мафията е също така отговор на слабостта на административните и законодателните тела на държавата и, веднъж появила се, подкопава още-повече вече накърнения авторитет на публичните институции.
Обществените предпоставки за възникване на мафия са:
a) липсата на уважавани от обществото държавни лостове за налагане на закона и изпълнението на сключените сделки; несигурност на постигнатите договорености;
б) непредсказуемост на санкциите;
в) стагнация в търговията, промишлеността и конкуренцията, непрозрачност на условията за тяхното протичане;
г) недоверие към опосредстваните, неперсонални и външни (публични) форми на размяна, породени от господството на стремежа към облага над стремежа към печалба;
д) липса на равенство пред закона и общо чувство за несправедливо разпределение на богатството и обществения престиж.
Мафията предлага защита срещу всичко това. Тя дава възможност на стопанските деятели да договарят споразумения при наличието на някаква степен на доверие. Тя предлага увереност, че постигнатите договорености ще бъдат спазени. Най-съществената дейност на мафиотите е в това да произвеждат и пласират точно тази специфичната стока – доверието. За да увеличат търсенето на услугите си мафиотът трябва да инжектира в обществото несигурност и недоверие. Срещу тях и срещу себе си той предлага защита. Това увеличава разходите на обществото за осъществяване на сделки и утвърждава обща неефективност на икономиката.
Пречки за влизане и излизане на пазара
Определен брой условия, които допълнително влияят върху разходите по сделката и предопределят как определен вид делова активност може да бъде започната и прекратена; как се формират отношенията между деловите среди и държавното управление и в рамките на деловите среди. До голяма степен, наред с разходите по сделките, те тласкат икономическите субекти в посока към или от неформалния сектор. В една хипотетична стопанска ситуация, при която пречките за влизане на пазара са непреодолими, стопанските субекти не биха имали друг избор освен неформалната икономика.
Пречките пред навлизането на пазара са предимно разходите по легализиране на бизнеса, разходите за водене на бизнеса (цена и достъпност на кредита, цена на информацията, труда и управлението и пр.); разходите на работа с правителството – равнище на данъчно облагане, цената на отчетността, разходите предизвикани от общото равнище на обществена и политическа стабилност, предвидимост на условията за водене на бизнес и т.н. Тези разходи могат да бъдат формални и неформални, парични и във време и натура, но се предполага, че могат да получат паричен израз. Пречките при излизането са ограниченията, наложени, обикновено от държавата, върху възможностите на дадена компания да прекрати дейността си и да напусне определена област на делова активност, като изтегли в максимална степен вложените активи и ги инвестира в друга област. Затова пречките при влизане и излизане опират най-вече до степента на правителственото регулиране и характера на данъчна система, както и до степента на съвършенство на законодателната и правната система. Отделна обща пречка при влизане е всяка нестабилност на макроикономическа среда.
Красен Станчев,
Институт за пазарна икономика