Криза. Това е думата, която от есента на миналата година стана доминираща в икономическите новини, идващи от различни точки на света. В края на септември ситуацията на фондовите борси доби драматични измерения дори след като Конгресът на САЩ одобри плановете на Белия дом да похарчи до 700 милиарда долара за спасяването на частни финансови институции от фалит. Всъщност икономическите кризи са явление, типично за капиталистическите пазарни икономики. Стопанският спад обикновено има цикличен характер и служи за „приземяване” на очакванията на някои играчи, които имат прекалено оптимистична оценка за перспективите на техния бизнес и инвестиции. До средата на 19-ти век периодите на спад са свързани с проблемите в основния стопански отрасъл в доиндустриалните общества – селското стопанство. По-късно кризите са описват като нарушения на баланса между промишленото производство и платежоспособното търсене. Сега изглежда сме свидетели на нещо ново.
За последните два века икономиките на Европа и Северна Америка са преживели около 20 периоди на криза.
Първият сериозен трус се случва в далечната 1857 г.
Той започва от САЩ с масови фалити на железопътни компании и срив в цените на акциите. От фондовата борса колапсът се пренася върху банковата система. Още преди края на годината кризата вече е прехвърлила Атлантическия океан и удря Великобритания, а след това и континентална Европа. Вълната на нестабилност се понася дори и в Южна Америка, която по това време е периферия на развитите икономики.
Кризата от 1857 г. води до спад в производството на чугун в САЩ с 27 процента. Намалява продукцията от тази основна за времето си промишлена стока и в Германия (с 25%), Франция (13%) и Русия (17%). Обемът на британското корабостроене се свива с 26 на сто. Кризата обаче е сравнително краткотрайна.
1873 г. – крахът на германския пазар на недвижими имоти
Далеч по-сериозен световен икономически трус започва през 1873 г.
Той тръгва от Австро-Унгария и Германия, която само две години преди това е спечелила войната срещу Франция и е тръгнала по пътя на своето национално обединение. Предпоставка за кризата е кредитният бум в Латинска Америка, подхранван главно от британски капитали, и спекулативния подем на пазара на недвижими имоти в Австро-Унгария и Германия. През май 1873 г. настъпва крах на фондовата борса във Виена, пренесъл се и в Цюрих и Амстердам. В САЩ паниката започва след банкрута на главния финансист на Тихоокеанската железница Джей Кук. Кредитирането в Германия и в Америка се свива и икономиките на двете страни изпадат в рецесия. Същото се случва и в Латинска Америка, тъй като износът на страните от този континент спада рязко. Кризата е една от най-продължителните в цялата капиталистическа история и завършва чак през 1878 година.
Точковата криза приз 1914
Финансов колапс съпровожда и началото на Първата световна война през 1914 година. Причината е, че правителствата на Великобритания, Франция и Германия започват тотална разпродажба на книжа на чуждестранни емитенти, за да финансират военните действия. За разлика от друг път, този път кризата няма вълнов, а точков характер. Тя не се движи от центъра към периферията, а започва едновременно в няколко развити държави. Сриват се стоковите и паричните пазари. Централните банки на САЩ и Великобритания обаче прибягват до масирани интервенции на пазара и това донякъде помага за овладяване на паниката. Следващата криза се случва малко след края на войната (1920-1922 г.) и е свързана с дефлация и рецесия. В някои страни като САЩ, Норвегия, Холандия, Италия и Финландия се стига и до банкови фалити и спад на курса на националната валута.
Великата депресия
Двадесетте години на 20-ти век са известни като златна икономическа ера, белязана от бурен възход, особено в Америка. Затова Великата депресия идва изневиделица. Хиляди драматични страници са изписани за случилото се на фондовата борса в Ню Йорк на 24 октомври 1929 г. – Черният четвъртък. Тогава започва рязък спад в цените на акциите, който в следващите месеци ще изтрие 60-70 процента от капитализацията на най-големите компании. И това се случва в момента, когато борсовите инвестиции за пръв път са се масовизирали и милиони обикновени американци са станали акционери в публични дружества. Най-бързо рухва цената на компаниите, които до тогава са смятани за най-стабилни – тези от телекомуникационния и електрическия сектор. Към края на 1929 г. спадът на общата капитализация на компаниите на борсата достига фантастични за времето си размери – 40 милиарда долара. Фондовият крах е съпроводен с упадък на деловата активност и отмяна на златния стандарт за основните световни валути. Бързо започват да се закриват фирми, заводи и банки. Образува се армия от милиони безработни, които отчаяно търсят каквато и да е работа. В резултат от кризата промишленото производство в САЩ бележи исторически спад от цели 46 процента, във Великобритания този показател е 24%, в Германия – 41%, а във Франция – 32%. Акциите на промишлените предприятия в САЩ поевтиняват с 87 на сто, във Великобритания – с 48%, в Германия – с 64%, а във Франция – с 60%. Безработицата в Европа също достига колосални измерения. Според официалната статистика към края на кризата в развитите промишлени държави има общо 32 милиона души без работа като само в САЩ те са 14 милиона. Икономическата буря утихва през 1933 г., но нейните последиците се усещат до края на 30-те години.
Първата икономическа криза след Втората световна война започва в края на 1957 г. и продължава до средата на следващата година.
Тя обхваща САЩ, Великобритания, Канада, Белгия, Холандия. Последствията обаче не са много сериозни – промишленото производство спада с 4 процента, а борят на безработните в САЩ и Западна Европа достига общо 10 милиона.
Петролният шок
Доста по-сериозни проблеми за световната икономика започват през 1973 г. Тогава е даден старт на криза, която по своите мащаби се доближава до тази от 1929-1932 г. До голяма степен кризисните явления са задълбочени от първия петролен шок, на който е подложен Западът. Страните от ОПЕК намаляват рязко и координирано добива на „черно злато” и това води до покачване на цената с 67 процента – от 3 на 5 долара за барел. През 1974 г. нефтът вече се продава за 12 долара за барел. Това е все едно сегашната цена на петрола от около 100 долара да се качи до 400 долара за барел в рамките на една година. Кризата от 70-те години води до спад в промишленото производство в САЩ с 13%, в Япония – с 20%, във ФРГ – с 22%, а във Великобритания – с 10 процента. Още по-драматичен е борсовият спад. За една година (от декември 1973 до декември 1974 г.) акциите в САЩ поевтиняват средно с една трета, в Япония – със 17%, в ФРГ- с 10%, във Великобритания – с 56%, във Франция – с 33%. Това е първата световна криза, която удря най-новия член в семейството на развитите промишлени държави – Япония. Към средата на 1975 г. броят на безработните в най-големите икономики в света достига 15 милиона души. Други 10 милиона работят на непълна работна седмица поради липса на поръчки или временно са уволнени.
Черният понеделник
Спадът на Нюйоркската фондова борса от 29 септември т. г. вече бе окачествен като най-големия след този от Черния понеделник – 19 октомври 1987 г. Може би сегашната драма не би изглеждала толкова голяма, ако си припомним, че тогава индексът Дау Джоунс пада с 22,6 процента. Впоследствие падат борсовите индекси и в Австралия, Канада и Хонконг. Специалистите смятат, че причината за тази краткотрайна криза е рязкото отдръпване на инвеститорите, които са изплашени от поевтиняването на няколко големи компании.
След 80-те години на миналия век големите кризи вече не започват от САЩ.
През 1994-1995 г. се случва Мексиканския срив. Той е предшестван от бурен ръст на мексиканската борса, на която са листвани множество държавни компании с голяма капитализация. В периода 1989-1994 г. тези действия на правителството привличат голям обем спекулативни капитали. Изведнъж обаче всички инвеститори се стряскат от собствения си успех и се пораждат опасения за икономическа криза в страната. Резултатът е, че само през 1995 г. от Мексико „бягат” над 10 милиарда долара и се разразява криза на банковата система.
През 1997 г. светът е стреснат от Азиатската криза.
Причината за нея е същата като в Мексико – рязко бягство на капитали от местните борси, довело до най-големия трус в Югоизточна Азия след края на Втората световна война. Резултатът е девалвация на азиатските валути и рязко повишаване на дефицита в платежния баланс на страните от региона. Според някой изчисления азиатската криза от 1997 г. е намалила световния брутен вътрешен продукт с 2 трилиона долара.
През 90-те години на миналия век от финансова криза е ударен и най-новия член в семейството на големите държави с пазарна икономика – Русия.
Причина за срива на Московската борса е поевтиняването на суровините (основното износно перо на страната) и огромният държавен дълг. За да се справи с него, правителството емитира цяла пирамида от краткосрочни облигации, които в един момент вече не може да изплаща. От август 1998 до януари 1999 г. курсът на рублата спрямо долара пада от шест на 21 рубли за долар.
Както се вижда, икономическите кризи могат да бъдат свързани с рецесия или пък да са само финансови. Сегашният срив в САЩ започна именно като сериозна пробойна в балансите на водещи финансови институции. Всичко може да се размине леко, ако проблемите на кредитните институции и фондовата борса не се прехвърлят в реалния сектор на икономиката. Малко хора обаче вярват, че този оптимистичен сценарий ще се реализира.
Статия от Пламен Петров
http://www.bestofnedelnik.com/
