Според мнението на експерти терминът “биопластмаси” се използва за описание на два вида пластмаси. Това са пластмаси, които са биоразградими /компостируеми (поддаващи се на биологично разпадане) и пластмаси, получени от възобновяеми източници или от биомаса. Напоследък терминът “биопластмаси” почти измести термина “биоразградими пластмаси”. В Европа вече има утвърдена схема за анализ (EN 13432), която определя способността на пластмасите да се поддават на компостиране. Тя описва методите за определяне на биоразградимостта на полимерите за определено време на промишлените системи за компостиране. Този стандарт е публикуван от Международната организация за стандарти (ISO съкратено от International Standards Organisation). Биопластмасите заемат по-малко от 1 % от общия дял на пластмасите на пазара на пластмасови опаковки.
Органичните пластмаси – Какво е биоразградимост?
Процес, който описва минерализацията на органичните структури чрез микроорганизми, които превръщат биопластмасите във въглероден диоксид, метан, вода и биомаса. Повечето пластмаси са биоразградими. Не се разграждат “устойчивите материали”. Пластмасите, произведени на основата на полиетилен, не са биоразградими. Част от модифицираните пластмаси понякога се наричат “разградими”, заради добавка, която разгражда пластмасата под въздействие на ултравиолетова светлина и кислород, т.нар. “фоторазградими пластмаси”. Други имат добавка, която разгражда при определена температура и влажност т.нар. “оксо-разградими пластмаси”. Биопластмасите се разграждат под действието на клетъчни организми (микро-организми, ензими, гъби, бактерии) и крайният продукт от процеса е вода, въглероден диоксид, метан и биомаса. Те са създадени от биомаса и са извлечени от възобновяеми източници. Днес суровини в производството на биопластмаси са пшенични култури, нишесте, картофи, захарна тръстика, суровини, получени от отпадъци (от домакинства, градски отпадък, млечна индустрия, мелници за хартия, лесовъдство и т.н). Компостируемите пластмаси се разграждат чрез компостатиране и се превръщат във въглероден диоксид, вода и биомаса. За активните микроорганизми и гъбични бактерии са необходими определено ниво на температура, топлина, вода и кислород за ефективно биоразграждане. Няма токсични остатъци за водата, почвата, растенията или живите организми. Съответстват на стандарта EN 13432. Не всички биоразградими материали са компостируеми. Биопластмасите се рециклират, без да се смесват с традиционните пластмаси. Несъвместимостта между различни видове налага сортиране преди рециклиране.
Приложения
Биопластмасите намират широко приложение на пазара за опаковки – биоразградими чанти за пазаруване, компостируеми чували за събиране на отпадъци и компостируеми или на основата на биомаса тарелки за опаковане на храна и др. Развиват се различни приложения и в други сектори – в автомобилостроенето и електрониката.
Предимства
Пластмасопреработващата промишленост подкрепя новостите, свързани с биопластмасите. Разширяват се източниците на суровини, което подобрява конкуренцията, а в същото време се използват съществуващи технологии за преработка. Тенденцията, която се очертава, е биопластмасите да намерят място в света на преработвателната индустрия. Икономическата перспектива на биопластмасите очертава пазар от приблизително 110,000 тона годишно, високи темпове на растеж, инвестиции в изследователската дейност, огромни възможности за производство и създаване на нови работни места.
Влияние върху селското стопанство.
Появата на биопластмасите предлага нови възможности за развитие на селското стопанство. Селскостопанските възобновяеми източници играят важна роля в производството на биопластмаси. Тя има редица области за приложение в земеделието, а производителите получават нова пазарна ниша за своите продукти, която не е свързана с пазара на храни. В зависимост от вида на растението и вида на биопластмасите, един хектар е достатъчен за производството на приблизително 2 тона биопластмаси.
Биопластмасите заемат по-малко от 1 % от общия дял на пластмасите на пазара на пластмасови опаковки.
Заб. “Биопластмасите” са пластмаси, добити от природни източници – дървесина (целулоза), растителни масла, захар, царевица или нишесте.
