КОГА ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА НАРУШЕНОТО ХРАНЕНЕ?
Решавате, че детето ви няма напълно развито хранително разстройство. Все пак, може би се притеснявате, че то е тръгнало в тази посока, приемайки хранителни навици, които ви тревожат, може би защото просто са нездравословни и сурово или фанатично следвани. Ако това е описанието на вашето положение, вашето дете може да показва признаци на „нарушено хранене”. Нарушеното хранене е субклинично хранително разстройство, което, ако остане без третиране, може да се развие в същинско хранително разстройство или да продължи да „къкри” под повърхността, тихо подкопавайки качеството на живот на вашето дете.
КАК НАРУШЕНОТО ХРАНЕНЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В СЪЩИНСКО ХРАНИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО?
Разграничението между нарушено хранене и същинско хранително разстройство може да бъде трудно. Тези, чиято работа е да правят такива разграничения, спорят, че разликата между двете групи е, че тези, които се хранят нарушено, са запазили някакъв контрол върху храненето си и не позволяват на хранителните прояви извън нормалното да проникнат в техния живот по значим начин, докато животът на страдащите от хранително разстройство е дълбоко повлиян от хранителния им проблем. Тогава когато засегнатия индивид усети, че вече не можа да налага собствен контрол над храненето си и усеща, че хранителното нарушение е това което управлява живота му, ето тогава говорим за хранително разстройство, където има изразена психопатология.
ЗАЩО ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ОТ НАРУШЕНОТО ХРАНЕНЕ?
Въпреки, че е вярно, че много от подрастващите, които страдат от форма на нарушено хранене успяват да живеят нормален живот и продължават да развиват здравословни и нормални хранителни навици, не при всички е така. Тези, които страдат от хранително нарушение в едно важно отношение не се различават от тези, които страдат от същинско хранително разстройство: те също могат да изживяват значително страдание и влошаване на здравето. Нарушеното хранене, всъщност може да бъде също толкова хронично, колкото същинско хранително разстройство. Ако симптомите на детето не навлязат в радара на специалисти в сферата на хранителни нарушения: лекари, психолози или психиатри, опасността е, че тяхното субклинично поведение може да остане незабелязано с месеци и дори години – в някои случаи като сериозно влошава качеството на живот на засегнатия освен здравето му.
Друга причина да се внимава с нарушеното хранене е, че докато засегнатите могат да имат, по-добър контрол върху своето хранене от тези със същинско хранително разстройство, учените са открили, че тези с нарушено хранене са подложени на по-голям риск от депресия. Поради всичките тези причини, както и защото вашият най-добър шанс за успех, когато се борите с която и да е форма на нарушения в храненето, е атакуващият удар, на нарушеното хранене трябва да се противопоставите също толкова всеотдайно, колкото на същинското хранително разстройство.
СПАЗВАНЕТО НА ДИЕТИ Е РИСКОВО ПОВЕДЕНИЕ
Трудно е да се приеме като „нарушено” или ненормално поведение нещо толкова обикновено и широко разпространено като спазването на диета – ограничаване или промяна на приема на храна за целите на отслабването или поради страх от покачване на тегло. Спазването на диети е станало толкова нормално в нашето общество, че според едно изследване, някъде около половината до две трети от всички момичета са спазвали диета в определен период на живота си. В допълнение, спазването на диета е най-често срещаната проява на нарушено хранене и една от онези, които отчетливо повишават риска от разгръщането му в същинско хранително разстройство.
НЕЩА, КОИТО МОЖЕ БИ НЕ ЗНАЕТЕ ЗА НАРУШЕНИЯТА В ХРАНИТЕЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ
Децата с хранителни разстройства обикновено са с нормално тегло, образци на самодисциплина, те обикновено превъзхождат другите деца по учене, спортни и други дейности т.е. те остават невидими обикновено в началните стадии на болестта, но това не намалява опасността от тях върху здравето по-късно.
Хранителни разстройства са заболявания, които в по-голямата част от случаите са напълно лечими.
Диета или ограничение на храна е най-лошия начин да се отслабне и могат да бъдат вредни за метаболизма.
Родителите не са отговорни за причиняване на хранителните разстройства при децата си.
Родителите не трябва да изчакват, докато симптомите на хранителни разстройства вече са достигнали пълен разцвет и са видни преди да се чувстват уверени да предприемат действия с детето си. Един образован родител трябва да използва предчувствието си, което да му послужи като достатъчна мотивация да се изправи срещу детето си и да се потърси професионална помощ.
Лечението и възстановяването от хранителни разстройства са уникални по много начини тъй-като са психологични и медицински заболявания, предизвикващи множество физически и психически увреждания. Те са и с най-висока смъртност от всички психични разстройства, между 10% и 20% при Анорексия Нервоза.
Не всяка хранителна приумица представлява хранително разстройство. Разликата между болестта и доброкачествените особености се намира зад целта и компулсивността на поведенията на индивида. Когато използването на храна надхвърля усилия за постигане на ситост, зареждане с гориво, или общителност, родителите може да трябва да станат по-бдителни и да участват в разговор с детето си.
