Човешката раса не е съвкупност от индивиди-самотници, всеки от които си пробива път в живота сам срещу целия свят. Не. Ние, хората сме социални същества. Ние не само се харесваме и предпочитаме един друг, но и търсим помощ от себеподобните си в различни ситуации. И ние като животните се движим на стада. И всяко стадо, в което участваме, си има собствени интереси или потребности. Дълбоко в себе си ние се нуждаем от взаимодействие с останалите в стадото, както се нуждаем от въздух, вода и храна, за да оцелеем.
Какво получаваме един от друг, когато сме в стадото?
Обич. Може да се каже, че хората, които съществуват без привързаност и любов, не живеят истински.
Приятелство. Това е усещането, че принадлежиш към някакво цяло, в което хората имат сходни интереси, ценности, мироглед.
Благодарност и признание. Неоцененият живот е несъдържателен. За да има цел нашето съществуване, ние трябва да получаваме благодарност и признание от стадото, към което принадлежим.
Размяна на идеи. Най-лесно и най-бързо ние се учим от другите хора. Без тях ще трябва да изобретяваме колелото отново и отново.
Лично достойнство. Ние виждаме себе си през очите на другите в стадото. Да си свързан с останалите, означава да утвърждаваш себе си.
С други думи ние хората имаме нужда да работим с останалите в стадото.
Човешкото стадо като олицетворение на екипа е съществувало още преди 50 000 години, когато успешният лов, събирането на земеделската реколта и оцеляването в дивата пустош са зависели от екипността. Това означава, че работата в екип е в кръвта ни. Налага ни се да работим в екип, имаме нужда от това и можем да го правим добре.
Кои нужди са по-важни? Индивидуалните или тези на целия екип?
Въпреки нуждата от работа в екип хората все пак не са склонни толкова лесно да жертват личните си интереси в името на екипа.
Нека дадем пример. В стадото се формира екип, който има за цел да измисли по-просторна, по-здрава и по-устойчива на климатичните условия колиба. Иван вече е направил дизайн на най-добрата колиба. Неговият собствен дом е колибата в селото, която се отличава с най-голяма здравина и устойчивост на атмосферните условия и в същото време е уютна и просторна. Иван не е мотивиран да участва в екипа, защото е посветил последната една година от живота си на изобретяването на своята собствена колиба, която вече отговаря на поставените от стадото критерии. Той е млад и амбициозен и иска да докаже на останалите в стадото, че са глупави и непохватни при изработването на собствените си колиби.
Мария членува в екипа, за да изпробва новата колиба. Участвала е в безброй екипи, излъчени от стадото за изпълнението на различни задачи. В този екип тя членува, за да получи признание за своя принос в миналото, защото счита, че е бил от ключово значение за успехите на стадото. Мария е вдовица, която отглежда своите три деца в тийнейджърска възраст. Иска да им обърне повече внимание и поради това има огромното желание стадото да не я включва в подобни екипи поне за половин година напред.
Христо отговаря за построяването на колибата и се мисли за бог в организирането на строителните процеси. Неговият девиз, който натрапва на всички останали е: „Бъди съвестен в работата си и резултатите сами ще се появят.” Околните са съгласни с неговия девиз, ала им се иска Христо да не е толкова натрапчив и самодоволен. Христо е разделен от съпругата си в стадото, децата му вече са зрели индивиди и единственият смисъл в живота му са колибите и тяхното построяване. Неговата цел е да докаже на всички в екипа, че винаги е прав и че другите в стадото, които са постигнали повече от него, са се издигнали, защото са нагли подмазвачи.
Току що описахме трима души от стадото, които нямат лоши отношения помежду си и би трябвало с охота да се сработят. Обаче, както се вижда, съществува огромно разминаване между индивидуалните им цели и целта на екипа. И това разминаване ще се окаже от съществено значение за техния успех. Те най-вероятно няма да успеят да постигнат целта си в поставения им от стадото срок. Защото целта на екипа остава на втори план, заради неизпълнените им лични цели. Иван, Мария и Христо няма да се сработят. Те са добронамерено настроени. Ала силата на техните добри намерения представлява само една песъчинка в огромната пустиня на техните неудовлетворени, индивидуални цели.
Баланс между индивидуалните цели и целта на екипа
Ефективната работа в екип означава да има непрекъснат баланс между индивидуалните цели на участниците в него и целта, поради която е създаден самият екип. Тук не става въпрос за посрещането на основните човешки нужди, за да могат индивидите да оцелеят. Вместо това се поставя акцент върху всички онези неща, които желаем и които нямат нищо общо с екипа или работата ни.
Приятно ни е да работим с колегите, да си говорим с тях и да се шегуваме, ала дълбоко в себе си, ние се поставяме винаги на първо място. Забравете за филмите, в които храбрият войник покрива с тялото си хвърлената граната, за да се пожертва за своите другари. В реалния живот ние работим съвместно с останалите, главно за да задоволим личните си потребности. И тук трябва да ви запознаем с първото основно правило за добрата работа в екип:
„Хората ще работят с желание и ентусиазъм в екипа, ако той допринася ПЪРВО за постигането на техните собствени цели!”
Естествено, че някои от нас живеят само заради мазохистичното удоволствие да получават лична изгода за сметка на екипната работа. Такива хора с удоволствие наливат гориво в двигателите на прогреса, само и само да получат на един по-късен етап това, което е най-ценно за тях самите.
Открийте личните цели на всеки в екипа
Много често хората, членуващи в екипа, дълбоко в себе си разсъждават по следния начин:
„Не съм тук, за да работя за постигането на целите на екипа, а за да си припиша заслугите за неговите успехи.”
„Не съм тук, за да работя с екипа, а за да се сприятеля с някого в него.”
„Не съм тук, за да работя с екипа, а за да го използвам, като трамплин за по-добра реализация.”
В моята професионална кариера, работейки като тренер в една българска банка, имах шефка, която си умираше да използва клишета, свързани с екипа, който ръководеше и в който работех и аз. Любимият й похват беше да вменява чувство за вина у членовете на екипа с репликите: „Ти трябва да мислиш за екипа”, „Екипът е на първо място”, „Постарай се да се впишеш в екипа” и др. Само че на практика тя не знаеше на какъв етап от сформирането си беше екипът, който ръководеше. Още по-малко пък се беше постарала да проучи какви бяха моите лични цели за участие в екипа или пък личните цели на останалите. В резултат на това екипът функционираше, ала беше много далеч от ефективното взаимодействие и постигането на целите. И във въздуха тегнеше едно чувство за неуспех, което беше завладяло всички. По-лошото беше, че колегите от другите отдели и звена долавяха това чувство за собствен неуспех и мнението им за нашата работа не беше никак положително.
В литературата се използва термина „втори дневен ред”, за илюстриране на индивидуалните цели на всеки в екипа. Успешните екипи бързо осъзнават нуждата от разкриване на личните цели, за да се изгради доверие между хората и да се върви напред към постигането на екипните цели. Много важна тук е и ролята на ръководителя на екипа, който може да подпомогне този процес или с незнанието и личностната си незрялост да влоши още повече положението.
Мария и Христо би трябвало да осъзнаят опасенията и недоволството на Иван. Иван и Христо би трябвало да разберат, че Мария няма да може да работи пълноценно, ако се чувства разочарована, изтощена и на ръба на отчаянието. Чудатостите на Христо трябва да бъдат приети от останалите в екипа, а тяхната проява трябва да бъде обуздана в някаква степен в името на екипната цел.
Кога всъщност можем да се хвърлим върху гранатата, за да се пожертваме за своите другари в екипа? Или кога се наблюдават прояви на саможертва, лоялност и желание за взаимодействие, характерни за добрата екипна работа? Това се случва само тогава, когато картите са сложени на масата и на хората е позволено (или са били задължени) да разкрият своите индивидуални нужди.
Личните ни цели, които много често пречат за постигането на екипните цели могат да бъдат:
• Раждането на дете
• Прекарване на повече време със семейството
• Търсене на по-добра работа от настоящата
• Връщане в университета и завършване на желаното образование
Личните цели за участие в даден екип, обаче, могат да бъдат и не толкова безкористни. Например:
• Създаване на добра репутация
• Присъединяване към екипа заради примамливите социални придобивки, с които разполагат неговите членове
• Желание да бъдеш част от екип на „победители”, което да ти донесе така желаната промяна
• Стремеж към доминиране над определена група от хора
• Желание да се навреди на екип, който вече е станал много успешен
• Нуждата да бъдеш закрилян от властен ръководител или да станеш негов фаворит
В заключение трябва да кажем, че е необходимо да се познават личните цели на всеки в екипа. Трябва да се даде възможност за удовлетворяването на тези лични цели или най-малкото те да бъдат уважавани (особено от ръководителя на екипа).
Най-добрият вариант е, когато постигането на екипните цели води до реализирането на индивидуалните цели на всички участници в него. Когато знаем, какво искат от нас нашите другари в екипа и когато сме наясно с нашите собствени желания, се проявява т.нар. синергичен ефект. Синергията е взаимодействие, при което крайният ефект от екипната работа е много по-експлозивен от сумата на ефектите от индивидуалните постижения.
Борислав Дянков
от www.arthuradams.bg
