Българските банки практикуват обезпечението на кредита да се урежда с издаване на запис на заповед. Вероятно мнозина вече са попадали на подобно изискване, поради което ще му бъде отделено специално внимание.
Кредитирането през последните години се превърна в една от основните посоки, в които банките полагат най-големи усилия. Опитите им да бъдат атрактивни, като предлагат разнообразни кредитни продукти, са познати на огромна част от българските граждани.
На фона на общата кредитна експанзия, в надпреварата на банките за привличане на повече клиенти, на пазара се появиха оферти за кредити при лихви в много широк диапазон. Например договорената лихва по кредита варира в размер от 8,78% до 15,90%.
Може би за някого първоначалното споменаване на записа на заповед като обезпечение е малко стряскащо и трудно за възприемане. Това не е изненадващо – този вид поръчителство засега не е широко разпространено в практиката. Какво е запис на заповед? Този документ е вид полица, с която се удостоверява задължение за плащане. С издаването на запис на заповед кредитополучателят се задължава да плати на банката дължимите суми по кредита и лихвите. Освен това тя се издава от кредитополучателя и се подписва (авалира) от авалист.
Авалистът при този тип документ е именно поръчителят. Поръчител (авалист) може да бъде съпруг/а на заемателя или друго лице в зависимост от изискванията на банката. Самото поръчителство върху полицата се нарича авал. За разлика от поръчителството без издаване на запис на заповед, тук има самостоятелен документ – полица. В случай, че за обезпечение на кредита не се изисква издаване на запис на заповед, то поръчителят се вписва в искането за кредит.
В случаите, когато заемателят не е в състояние да плаща вноските си по кредита, то те се поемат от поръчителя или поръчителите. Именно в това се състои поръчителството – гарантиране, че отпуснатият кредит ще бъде погасен.
Относно поемането на тази гаранция няма съществена разлика между обикновеното поръчителство и записа на заповед. И в двата случая ако кредитополучателят не може да плаща вноските по кредита, те се поемат от поръчителя/поръчителите. Важно е да се знае, че когато поръчителите са повече от един има известни особености при погасяване на кредита (в случай, че поръчителите трябва да го погасяват).
Обикновено пръв започва да плаща поръчителят, записан на първо място в искането за кредит. Ако той не е в състояние да доизплати кредита, започва да плаща вторият поръчител, докато бъде покрит целия размер на кредита. Като цяло банките изискват по-голям брой поръчители при кредити с по-висока сума и по-дълъг срок. Това е съвсем основателно – рискът за тях произтича от несигурността в платежоспособността на заемателите за по-дълъг период от време.
В заключение, внимателно разглеждайте офертите на банките. Естествено е всеки да се стреми към възможно най-ниската лихва, но не бива се пропускат изискванията за такива кредити. Почти винаги ниската лихва е съпроводена с изискването за по-голям брой поръчители или по-висок нетен доход от страна на кредитоискателя. В тази връзка всеки бъдещ кредитоискател трябва да си отговори на въпроса дали има възможност да осигури изисквания брой поръчители. Също така, поръчител върху кредита може да е и юридическо лице стига само то да докаже стабилни приходи и платежоспособност според изискванията на банките.
Нашият експерт по банки, банково дело и публични финанси – Елена Ставрова, Ви предупреждава: ЗАПИСЪТ НА ЗАПОВЕД ПОЗВОЛЯВА СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО СРЕЩУ НЕИЗПРАВЕН ДЛЪЖНИК БЕЗ СЪДЕБНА ПРОЦЕДУРА!