“Прегарянето” на работното място е проблем, с който мнозина се сблъскват поне веднъж през кариерата си. Ако работата ви или друго начинание ви изтощава напълно физически или емоционално и това състояние продължава с месеци или дори години, значи сте жертва на синдрома “прегаряне”.
Най-често от “прегаряне” са застрашени хора, които са мотивирани и отдадени на работата си, имат високи стандарти и си падат малко идеалисти. Мениджърите са начело на този списък. После са спортистите и т.н.
При това състояние тялото и ума не могат да се справят повече с нарастващите задачи и се чувстваш като хванат в капан. Преставаш да се вълнуваш от това, което правиш. Продължаваш да работиш, но като робот и не те е грижа за резултата.
Кои са главните причини за “прегаряне”?
– Да се насилваш да свършиш “всичко”. Но може просто да не ти достигат време, средства или знания. Всичко зависи от наличните ресурси.
– Достигнал си тавана на развитието си в тази организация. Без значение колко си добър/а или компетентен/а, няма никакъв шанс за израстване.
– Прекалено натоварване с работа. Може да се дължи на слаби умения за управление на времето, най-вече липса на планиране, неспазване на приоритети, неумение да се делегира.
– Много работа без ясни цели. Не се вижда напредък, а как ще разбереш, че напредваш, като не знаеш къде отиваш?
– Конфликт между лични и фирмени ценности. Не си съгласен с това, което вършиш, но обстоятелствата те принуждават да продължаваш да го правиш.
– Безсилие да промениш нещата, над които нямаш контрол. Може да са в работата, а може и в личния живот.
Как да се справим със синдрома на “прегарянето”?
На първо място трябва да сме наясно с приоритетите си. Повечето хора със симптомите на “прегаряне” се втурват да посещават курсове по управление на времето с надеждата да оптимизират работния си ден. Основната цел е: как да спестя време от всичко? И обикновено научават по някоя хитринка да спестят минутка тук-там от писане на мейли или участие в съвещания. Дори може да се научат и как да делегират…
И какво правят със спестените минути? Естествено – запълват ги с още мейли, брифинги, може дори да успеят да предадат отчета със срок от миналата седмица…
Тази стратегия е последната, с която ще бъде решен проблема с “прегарянето”. Всъщност това е като на прегрял двигател да даваш газ, с надеждата да се охлади от скоростта.
Не, прегрелите двигатели се спират и се чака да се охладят, а през това време шофьорът трябва да анализира причините за прегряването. Тоест, да уточни приоритетите си: какви са целите, накъде се е запътил, може ли да стигне до там по този път, има ли нужда от помощ?
Само по себе си управлението на времето не е достатъчно. Най-важното за днешния мениджър е да се научи да управлява живота си в съответствие с дългосрочните си цели. А след това да се научи да “уплътнява” времето си – със смислените неща!
И ако управлението на времето е първата част от лечението на “прегарянето”, то справянето със стреса е втората.
Най-страшното, което четох напоследък, беше констатацията в едно проучване, че 75% от хората не разпознават симптомите на стреса, нито как да се справят с тях. С други думи, три четвърти от мениджърите днес се бъхтят от сутрин до вечер, без осъзнават рисковете от стреса върху емоциналното и физическото им здраве. Нещо повече, те отдават намалената си работоспособност на неумението да управляват времето си. Дори някои смятат, че да си под постоянен стрес е нещо “нормално” и неизбежно.
Е, тогава чудно ли е, че “прегарянето на работното място” е една от основните причини за загубване на мотивация, спад в резултатите и в крайна сметка напускане на работа?
Затова лечението на “прегарянето” започва с профилактика: анализ и създаване на приоритети, умения за управление на времето, умения за делегиране, умения за справяне и намаляване на стреса и изграждане на умения за самомотивация.
Започнете и вие с тези обучения, за да избегнете срещата със синдрома на “прегаряне на работното място” (burnout syndrome).
От www.arthuradams.bg
