Изобретението Web можеда се смята за едно от най-значителните след изобретяването на печатната книга от Йохан Гутенберг.
Преди 600 години
Преди Гутенберг книгите са извънредна рядкост, пишат ги и преписват на ръка. Всяка книга струва на цената на златото, има своя история, така както имат истории диамантите или самурайските мечове. Книгите се изработвали дълго, правели се в единични бройки и стрували безумно скъпо.
Първият удар
Печатарската машина превръща книгата от произведение на изкуството в средство за предаване на информация. С нейна помощ (на печатарката), за кратко време можело да се издадат толкова книги, колкото един трудолюбив монах не би написал на ръка през целия си живот. Сигурно и поради тази причина, църквата така упорито се противопоставя на книгопечатането и издаването на книги. Не е шега работа – да ти измъкнат от ръцете многовековния монопол, правото да създаваш и разпространяваш информация. Така е, защото ръчката на машината може да върти и неграмотния Ханс. Естествено, появяването и разпространението на печатните книги било невъзможно без определени икономически, технически и културни причини.
Печатарската машина позволила на човечеството да направи гигантска крачка в своето развитие. Но и тук скоро станало, че и книгоиздаването си има своите недостатъци. За да публикува произведението си, на автора му се налагало да си търси издателство, типография, спонсор за издаването, да чака набиране на книгата, да се предаде за печат, да се напечата, и най-накрая – да се пусне в продажба. Процесът е дълъг и обикновено трае с месеци. Никой не е застрахован от грешки: ако в книгата трябва да се внасят изменения, да се поправят печатни и фактически грешки – целият процес започва от А и Б: печата се второ допълнено издание, трето, четвърто и т.н. Броят на хората, които би могло да се запознаят и евентуално да прочетат книгата зависел от тиража, мястото на издаване и мястото на продаването й. Ако книгата се продавала в Мюнхен, жителите на Париж не можели да си я купят по друг начин освен да се тръскат на дилижанса до Мюнхен. Задължително условие било и да могат да я прочетат.
… В наши дни
През 90-те години на XX век беше направен още един пробив. От обикновена и затворена академическа мрежа, предназначена за общуване между учените и военните, израстна една глобална компютърна мрежа, достъпна до всяко кътче на земното кълбо. С изобретяването на Web внезапно и с гръм и трясък се счупиха и последните бариери по пътя на свободното разпространение на информацията. Сега всеки човек може да публикува свое произведение, което на секундата става достъпно за всички по света.
Не ви трябва издателство, коректор, линотипер, подвързвач, разпространител – това всичко сте вие. Не ви трябва типография: печатницата е вашия компютър. Не ви е нужна хартия и печатарски мастила, хартията и мастилата са екранът на вашия монитор, способен да предаде повече цветове и оттенъци, отколкото и най-качествените мастила могат да предадат върху най-качествената хартия. Не ви трябват и спонсори: в Интернет стотици сървъри са готови безплатно да съхраняват вашите произведения. Не ви трябват и разпространители и търговци в магазините: вашето творение е достъпно на целия свят; без посредници.
Естествено, че за това трябва да притежаваш и някои знания, например: да можеш да работиш с компютър, да поназнайваш малко от HTML, сървъри и т.н. Съвременното програмно осигуряване, обаче сваля подобни въпроси от дневния ред, защото купуването на елементарен персонален компютър, способен да стартира обикновен текстов редактор и автоматично да ви свързва с Интернет, струва значително по-евтино от целия процес на публикуване на реална книга или вестник.
Новите възможности на текста
Освен горните предимства Web позволява да се преодолеят и препятствията, свързани с процеса печатане на книга/вестник/списание и т.н.
Вашето произведение не е нещо, написано един път завинаги. Във всеки момент можете да го допълните, поправите, съкратите; и това поправено, съкратено и допълнено издание става моментално достъпно на милиони читатели по целия свят. Ако току-що сте публикували дисертацията си, и изведнъж сте намерили нещо, което да потвърждава хипотезата ви, не е необходимо да чакате докато писанието ви излезе от печат. Сядате на компютъра – няколко натискания на клавишите и новото издание е готово. Още няколко минути, и то е достъпно в мрежата. Сутринта се събуждате с ясната мисъл, че Архимед нещо греши. Включвате компютъра, печатате текста си, включвате се в мрежата – след минути всички ще знаят, че вие сте малък гений (само им остава да намерят вашия шедьовър в осемте милиарда Web-страници).
Подобна гъвкавост се използва на 100 % от съвременните средства за масова информация. Вземете за пример от който и да е информационен сайт. За да публикувате нещо „горещо” ви трябват между 5 и 10 минути: пет за набор на текста и пет – за публикация. Ако сте по-чевръсти може и наполовина. В същото време само за ексклузивно издание на вестник са необходими най-малко 5-6 часа. За разпространяване на електронна информация не се губи и секунда – новото ви издание става достояние на читателите в същата секунда на публикацията. Тези, които искат да прочетатсъвсем «пресен» вестник просто отварят неговия сайт и четат. По този начин, без всякакви усилия те увеличават тиража му. Колкото повече посетители в сайта – толкова по-голям тираж. Я се опитайте същия вестник да го разпространите по целия свят!
Минимум разходи за съхранение на Вашето произведение. Забравете за тоновете дефицитна хартия, литрите скъпи мастила, за мъките при цветоотделката, за сълзите по отсечените дървета, за скъпите подвързии с позлатени кантове, шнурчета, масурчета и т.н. Читателят винаги е готов да пожертва удоволствието да подържи в ръцете си току-що излязла книга, заради момента, в който ще получи най-пълната информация за къде къде по-кратко време.
И още – електронният текст може да се преобразува и форматира както сами искате, да се препредава на всякакви разстояния и да се копира във всякакви количества. Вашия текст не го ядат мишки из архивите и библиотеките, не го напада и плесен, не са му нужни лавици, работилници за подвързване и катинари в хранилищата. Текст ви се пази в базите данни в каквито си искате форми: Брайлово писмо, букви по метър-два, микроскопичен текст; търсенето става по хиляди признаци (честотен, семантичен и прочее), можете да го индексирате, да го свържете с други документи, и най-накрая да го разпечатвате – на хартия, на целулоидна лента, на плат, метал и така нататък и т.н. Текстът ви не може да бъде унищожен, да се изгори на клада, да се забрани, цензурира, да се забрани издаването му, да се изземе от продажба.
Електронният текст е достъпен за всички. Може да се чете от компютъра, от екрана на мобилния телефон, от екрана на телевизора и не занам от къде още. Той е еднакво достъпен за собствениците на мощни геймърски машини и за хората със скромни 486-ци, еднакво достъпен за хората, които живеят в града, където е сървъра, и за тези, които четат текста на остров Аруба.
Какво означава всичко това? Почти пълна и неограничена свобода за разпространение и обмен на информация. Както се казва: „Аз съм си Архимед, аз съм си Айнщайн, аз съм си Гутенберг, аз съм си цензурата, аз съм си, дето се казва Amazon.com“.
Какво означава това за нас канкретно? Това означава, че настъпи нова епоха, където всеки има право да се изкаже, и най-важното – да бъде чут, т.е. прочетен. Май скоро идва краят на монопола на големите издатели на правдата и кривдата. Добре звучи? Нали! Да, ама за това никой още не е съобщил.
Не ми придиряйте за правописните и стилистични грешки, ами сами си ги оправете. Нали за това имате компютри.
Антон Антонов