Заучаването се дефинира като промяна на личностното поведение в дадена ситуация, възникваща като резултат от повтарящи се опитности (преживявания) на тази ситуация. Застъпва се позицията, че поведението не може да бъде обяснено на базата на тенденции на личностов естествен отговор, съзряване или временно състояние.
За да оцени заучаването, човек трябва да обмисли някои аспекти на изявата в дадена ситуация – напр. постоянното повишаване на умението за шофиране в процеса на каране на колата, способността да се разпознават и повтарят думи при обучението в език.
Заучаването и изявата са взаимно обусловени. Изявата може да бъде значително повлияна от недостатъчна мотивация или тревожност, така че заучаването да се осъществи, но не достатъчно демонстративно.
Заучаването във връзка със състоянието – това е припомняне на информация, когато някой е във същото вътрешно състояние или заобикаляща среда при които информацията е била възприета за първи път. По този начин изявата може да бъде подтисната в конкретна ситуация.
Ако дадено поведение е било възприето под въздействие на фармакологични средства – то се проявява пак в същата степен само при наличие на същите фармакологични средства в организма.
Идеята за класическото обуславяне гласи, че заучаването е резултат от непосредствения контакт с явленията на заобикалящата среда. Когато явления протичат в неотдалечени интервали от време те биват асоциирани. Обусловен стимул се групира с необусловен и след това се получава отговор на обусловения неутрален стимул. Кучетата на Павлов.
Екстинкция – обратният процес. След многократно повтаряне на обусловения стимул без групирането му с необусловения, отговорът на обусловения стимул затихва, отслабва. Винаги остават следи.
Обяснение на пораждането на фобиите – момченцето, плъхът и силния шум.
Теория за генерализация на стимулите – не само дадения стимул, но и подобностите дават същ ефект. Така се заучават подобностите.
Дискриминация – способността да се отговаря по различен начин на сходни стимули.
Заучаването е баланс между генерализацията и дискриминацията.
Идеята на Skinner за действено обуславяне гласи, че заучаването е резултат от последиците на човешката активност и резултантният им ефект върху заобикалящата среда. Заучаването е резултат от извършване на действия (активност) на принципа опит-грешка. Основният подтик на поведението е достигане до награда (храна, похвала, добри оценки – всичко задоволяващо някаква потребност на личността може да послужи за награда).
Според Скинър има две форми на поведение – ответствено поведение на познати стимули и налучкващо действено поведение – независимо от стимулите.
Към отговорът на познати стимули спадат – засилване на отговора чрез познати стимули (при получаване на награди) и засилване на отговора чрез негативни стимули – отговорът водещ до премахване на дадено дразнение се фиксира и засилва – явлението дистинкция се среща и тук.
Оформяне на поведението – даване на положителен стимул, когато поведението е в желаната насока.
Възникване на фобии
Правилото на баба – ако си ядеш яденето ще има десерт.
д-р Мариан Ангелов
По материали от учебника на Каплин и Садок
