(на англ. психоаналитик John Bowlby)
Привързването е емоционален тонус възникващ и съществуващ между детето и този, който се грижи за него. Изразява се в това, че детето търси и иска да бъде близо до тази личност. Подходящите привързаности в детството играят важна роля за личностовите способности за осъществяване на контакти по-късно в живота.Те са необходими за здравословното развитие.
Привързване се появява, когато е налице топло, интимно и продължително общуване на детето с майката, при което и детето и майката изпитват удоволствие.
Бебетата са монотропични – привързват се към едно същество, но не е изключено и привързването към няколко обекта.
Привързването е феномен, който се развива с времето постепенно. Той резултира в желанието на дадена личност да бъде с предпочитания обект на привързанността си, който е по-силен, мъдър и способен да намали дистреса.
Привързването се основава на чувството за сигурност. Важно е не прекараното заедно време, а качеството (интензивността) на контакта.
В подкрепа на теорията е феноменът на активиране на майчината нежност от кожа в кожа допир с новороденото веднага след раждането.
Потвърждение за природната законност на привързването са imprinting при животни и експерименти с маймуни. Експериментите показват, че се касае за вродени тенденции …
Фази на привързването:
1.Период на пре-привързване. 8-12 седмици.
-следене с поглед
-обръщане по гласа
2.Привързване в действие. От 12 седмици до 6 месеца.
-истинско привързване към конкретната личност
3.Неразделно привързване. До 24 месеца.
-от 6 месеца до 3 години – страх от раздяла
-при отнемане на обекта – дистрес
4.Фаза на осъзнаване независимостта на майката – по-комплексни взаимоотношения.
Доказано е, че тревожността на много личности е резултат от оскъдните възможности за контакт с майката поради нейната псих. и физ. невъзможност да предложи сигурност и възможност за привързване на детето.
Доказано е, че утешаването на бебетата, когато изпитват дистрес от някакъв фактор и плачат – предизвиква у тях способност да разчитат на себе си като пораснат, а не желание да бъдат утешавани. У утешеното бебе се наблюдава ефектът на персистиращата сигурност – детето е по-спокойно да изследва заобикалящата среда, отколкото дистресираното и неполучаващо грижи дете.
Доказана е емоционалната незрялост на неутешаващите майки и по-ниският им IQ.
Привързването в първата година остава през целия живот като фактор за самочувствието на човека – студенти, които като малки са имали сигурност и качествено привързване – по-лесно осъществяват контакти и запознанства, по-добре се ориентират в новата обстановка.
Ако родителят е бил неспособен да даде основата – то учители, треньори, наставници, могат създавайки сигурност и вяра да бъдат коригиращ фактор в самочувствието и контактността на личността …
Привързване към умрели – Синдром предизвикан от непълноценно привързване.
Страх от раздяла, дефицит на личността, депресивни синдроми, гранична IQ – могат да бъдат причинени от непълноценно привързване в детството.
д-р Мариан Ангелов
По материали от учебника на Каплин и Садок
