От Вероника Шулева – психолог
Нищо не е абсолютно. Няма правила или закони, които винаги са валидни или са най-подходящи за всички случаи. Гъвкавостта е много по-голяма добродетел и въпреки това ви е трудно – почти невъзможно да нарушите някой безполезен закон или пренебрегнете някоя глупава традиция. Човек, който е с вътрешна локализация на контрола, стоварва отговорността само върху собствените си плещи! Аз се заблуждавам. Придавам прекалено голямо значение на думите на другите хора. Не съм достатъчно силна, за да си забраня да бъда нещастна. Когато индивидът с вътрешна ориентация е радостен, то отговорите са: “Старах се да бъда щастлив;Обърнах нещата в своя полза; Не се заблуждавам; Аз съм господар на себе си и това е моят избор! И така ¼ от хората поемат върху себе си отговорността за чувствата си, а ¾ я приписват върху външни за тях източници. (Примера за пълната жена – вместо да осъзнае, че в миналото е избрала да преяжда и че ако иска да отслабне трябва да направи нов избор, тя търси вината за пълнотата си у околните хора и явления. Първото й решение – със самодисциплина да промени навиците си за хранене. Тя можеше и щеше да стане господар на себе си.)
Ти не си робот и не прекарвай живота си в лабиринт, изпълнен с чужди правила и разпоредби, които са безсмислени за теб. Хвърлянето на вина е полезно действие, което можеш да прилагаш винаги, когато искаш да се изплъзнеш от отговорност за нещо в живота си. Всяко хвърляне на вина е пропиляно време. Колкото и грешки да намирате у някого и колкото и голяма вина да му хвърлите, това не ще ви промени. Когато обвинявате някого, вие само го карате да се чувства виновен за нещо, но няма да успеете да промените в себе си нищо, от това, което ви прави нещастен. Можеш да успееш да не мислиш за него, но не и да го промениш. Преклонението пред другите е форма на самоотхвърляне. То издига другите над вас и свързва самоосъществяването ви с нещо, което е извън вас. Няма нищо пораженческо в това да се преценяват другите и техните постижения. То става слабо място, когато човек започне да моделира поведението си по техните стандарти. Всички ваши идеали са хора, всеки ден правят това, което правиш и ти – сърби ги, където и тебе те сърби. Усилията ти отиват напразно. А и те в никакъв случай не са по-добри от вас. Те са само изкусни в това, с което се занимават – нищо повече. Първата крачка за преодоляването на това слабо място е да започнеш да приписваш заслуги на себе си и да поемаш отговорност и за себе си. Бъди кумир на самия себе си. Схващанията ти за правилно и погрешно са твоите универсални “би трябвало”. Думата “правилно” предполага сигурност, че ако извършиш нещо по определен начин, непременно ще получиш добри резултати. Сигурност обаче не съществува. Затова трябва да свикнеш с мисълта, че всяко решение носи нещо различно или по-ефективно, но в момента, в който стане въпрос, кое е правилно и кое е погрешно, попадаш в капана: “Аз винаги трябва да бъда прав, а ако хората не са прави и нещата неправилни ще се чувстваш нещастен.
Потребността да намериш правилния отговор може до известна степен да е свързана с нуждата от сигурност. Обсъжданията неизменно превръщат в състезание, в което единият партньор е прав, а другият – крив. Тук обаче няма прави и криви хора. Хората са различни и виждат нещата от различен ъгъл. Изходът от този капан е да спрете да мислите в погрешните категории правилно-неправилно. Може би ти е трудно да взимаш решения? Това е пряко следствие от склонността всичко да се разделя на правилно и погрешно. Отнемете ли правилността и погрешността на всяко решение (тъй като “правилно” включва сигурност) взимането на решения става МЪЛНИЕНОСНО. Напр. За избор на подходящ колеж: най-добре си кажи: “Подходящ колеж не съществува. Ако избера А, последиците ще бъдат едни, а при Б – други. Нито един от двата не е подходящ”, просто единия е различен от другия и не съществуват никакви гаранции, независимо дали човек постъпи в А, Б и Я. По същия начин можеш да облекчиш неврозата “нерешителност”, като престанеш да преценяваш всички възможни резултати като правилни или погрешни, добри или лоши, или пък по-добри или по-лоши. Те просто са различни!Откажи се от тези неточни и саморазрушаващи схващания за правилност и погрешност и ще установиш, че вземането на решения е просто въпрос на преценяване кои последствия бихте предпочели в даден настоящ момент. Ако отначало решите да съжалявате за взетото решение, вместо да решите, че съжалението е пилеене на време (кара те да си живееш в миналото), в следващия си настоящ момент просто ще решиш да вземеш друго решение – и неговите последствия ще бъдат различни от последствията от първото решение. Няма нищо, което да е по-значимо от друго нещо. Ефективността ви не се измерва със способността ви да правите правилен избор. Емоционалното ви състояние след даден избор е много по-значим барометър на личната ви цялостност в настоящия момент, тъй като правилният избор представя всички онези “би трябвало”, които вие се опитвате да отстраните. За теб не съществува подходящ път, а само това, което ти решиш, че е добро за теб, при условие, че не затрудняваш живота на другите. Ти можеш да решиш как да се облечеш, как да говориш, как да се храниш, къде да застанеш и т.н., като изхождаш от желанията си. Човек трябва да бъде насочен към самия себе си, а не към другите, когато урежда всекидневието си. Да бъдеш верен на самия себе си, означава да не изпитваш потребност от външни опорни механизми.
