През лятото на 1965 г. Фреди Делука отива да види Питър Бък, който е приятел на семейството. Бък пита Делука за бъдещите му планове и момчето, което е на 17 години, отвръща, че ще учи в колеж, но трябва да измисли начин да плаща. Отговорът на Бък е – „трябва да си направиш ресторант за сандвичи“. Те се съгласяват да бъдат партньори, написват меню и си поставят цел – да отворят 32 ресторанта за 10 години.
Мечтата им започва да се сбъдва. Делука си спомня: „Не знаех нищо за сандвичите, но забелязах, че хората в бранша се справят доста добре“.
След бързо проучване Бък написва два чека за по 1000 долара и с помощта на цялото семейство на Делука се отваря първият ресторант Subway на брега на Бриджпорт, Кънектикът.
„По отношение на качеството и оперативността, можете да си представите какво прави един 17 годишен. Всичко, което можеше да се обърка, се обърка. След 6 месеца все така вървеше зле, но не знаехме колко зле, защото не водехме финансови отчети“.
Делука държи заведението и учи в университета в Бриджпорт, а Бък работи като ядрен физик в Ню Йорк. „Решихме, че трябва да отворим втори ресторант. Тогава ще можем да кажем на клиентите си: ето, толкова добре се справяме, че отваряме втори ресторант“, разказва Делука. През 1966 г. и 1967 г. те отварят втори и трети ресторант.
Веднъж, когато колата на Делука се разваля, той пътува заедно с младеж, който е почитател на Subway. Непознатият посочва към ресторанта и казва: „Те правят страхотни сандвичи и можеш да си вземеш безплатно колкото газирана вода поискаш. Влизаш в ресторанта с няколко приятели и поръчвате сандвичи. Докато момчето на касата ги прави, отиваш до хладилника и си взимаш сода.“
Делука е потресен. Той не знае, че трябва да следи не само продажбите, а и наличната стока. Но подходът „бъди упорит и се учи в крачка“ помага на партньорите. Успешен ход е Делука и майка му да обикалят и лично да се разплащат с доставчиците си. „Отнемаше ни може би три часа и не беше необходимо, но така те ни опознаха добре. Разрешаваха ни повече кредит, отколкото заслужавахме и личните отношения наистина ни помагаха в трудностите“, обяснява Делука.
Главното е да имаш цел. „Въпреки, че изглеждахме като банда, която не разбира накъде върви, знаехме посоката“, казва Делука и изтъква: „Беше важно да сме упорити.“
След 8 години компанията има вече 16 ресторанта. Далечните заведения не се справят добре, контролът им е труден и затова компанията сключва договор за франчайз.
Ресторантите достигат 200 през 1982 г., а целта става 5000 за 1994 г., но тогава те имат вече 8000 ресторанта, а днес те са 20446 в САЩ и 6113 в други държави. Компанията все така разчита на роднини и приятели, което според Делука се оказва най-важното условие за успеха.
от http://millionaire.bg/
