Известно е, че всяко инвестиционно намерение, проект, план или програма, при своето реализиране въздейства върху компонентите на околната среда (въздуха, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи).
За да не се нарушава балансът в околната среда, понижаване на качеството на живот, и с цел опазване природата в България, като в същото време се развива инфраструктурата и икономиката, Екологичното законодателство е въвело задължителни за спазване изисквания, процедури и стандарти по отношение на околната среда. Едни от най-важните процедури, свързани с опазването на околната среда и следването на целите за устойчиво развитие, са превантивните процедури по оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения (ОВОС), екологичната оценка на планове и програми (ЕО) и оценката за съвместимост (ОС) на плановете и програмите, проектите и инвестиционните предложения. С изграждането на мрежата от защитени зони известна като „Натура 2000″, съгласно чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Обединяващото за трите процедури е тяхната основна цел, а именно оценяване на евентуалните въздействия върху околната среда преди да бъде реализиран планът, програмата, инвестиционното предложение или проекта, и на базата на получените резултати, предлагане на такива мерки, алтернативи и решения за осъществяване и реализиране на плана, програмата, инвестиционното предложение или проекта, които да ограничат до минимум отрицателните въздействия върху околната среда, и да способстват за повишаване на нейното качество. Екологичните процедури по ОВОС, ЕО и ОС целят интегриране на предвижданията на инвестиционните предложения, планове и програми по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и постигане на устойчиво развитие.
С новия ЗООС от 2002 г. понятието „ОВОС на планове и програми“ се замени с „Екологична оценка на планове и програми“.
От този момент за инвестиционните предложения се прилага процедурата по ОВОС, а за секторните политики, плановете и програмите – процедурата по екологична оценка. С изграждането на мрежата от защитени зони известна като „Натура 2000″, съгласно чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), пред инвестиционните предложения, плановете и програмите, попадащи на защитени или в близост до защитени територии се поставя условието за извършване на т.нар. Оценка за съвместимост (ОС) на инвестиционните предложения, планове, програми и проекти с предмета и целите на опазване на защитените зони.
Общото за трите процедури е, че това са основни инструменти за превантивен контрол, подпомагащи вземането на крайно решение за одобряване или неодобряване на дадено инвестиционно предложение, план или програма.
Обща е и основната цел, която тези оценки преследват, а именно постигане на устойчиво развитие.
Оценките по ОВОС и ЕО се възлагат за изработване на колектив от независими експерти с ръководител, които декларират, че не са лично заинтересувани от реализацията на инвестиционните предложения, плановете и програмите. Оценката за съвместимост се възлага на експерти с компетентност в областта на опазване на местообитанията и видовете по Приложение № 1 и № 2 на ЗБР, които да отговарят на определени изисквания, посочени в Наредбата за ОС.
Проблеми във връзка с прилагането на процедурите
В ранните етапи на идейно проектиране и планиране липсва достатъчна качествена и количествена информация, по която да се определят видът и степента на Въздействието на инвестиционното предложение, планът или програмата върху околната среда. Липсват законови срокове за даване на становище от компетентните органи за някои от етапите на процедурите (напр.: в Наредбата за ОВОС не е посочен срок, в който компетентният орган съгласува заданието за ОВОС).
За различните по характер инвестиционни проекти, планове и програми, процедурите са едни и същи. Така например, точките по съдържанието на един Доклад за ОВОС на хотелски комплекс, съвпадат в точките на съдържанието на Доклад за ОВОС на рафинерия, т.е. обектите не се разглеждат конкретно в зависимост от техния предмет на дейност, а се работи по унифицирано съдържание. В единия случай това може да доведе до пропускане на информация (рафинерия), а в другия случай (хотелския комплекс) до необосновано удължаване на сроковете на процедурите, без да се взима предвид несравнимостта на съответните различни въздействия върху околната среда (рафинерия – хотелски комплекс).
Друг проблем е и прекалено дългата продължителност на някои основни етапи по процедурите (например процедурите по искане на становища от правителствени и неправителствени организации, процедурата по организиране и провеждане на обществено обсъждане). Те могат да се съкратят чрез използване на съвременни електронни и интернет връзки.
В настоящия етап липсва подробна информация за защитените зони.
За правилното протичане на процедурите по опазване на околната среда и едновременно с това, задоволяване на обществените интереси, е необходимо изясняване на неяснотите по отношение на сроковете и съкращаване на процедурите в зависимост от параметрите на конкретния проект. По тази причина е важно обединяването на усилията и съвместна работа на компетентните органи (държавни и общински), правителствените и неправителствени организации, експертите по ОВОС и ЕО и не на последно място пълна заинтересованост и участие на обществеността.
