От Вероника Шулева – психолог
Робърт Джоунс Бърдет: “Хората полудяват не под въздействието на днешното преживяване, а поради угризението за нещо, което е станало вчера, и страха от това, което може да донесе утрешния ден.” Вината ви кара да мислите за минало събитие, да се обезсърчавате или ядосвате по повод на нещо, което сте направили или казали и да изпълвате настоящите си моменти с чувства, свързани с минало поведение. Безпокойството е причина да изразходвате ценните сегашни моменти в мисли за бъдещо събитие. Независимо дали гледате напред или назад, резултатът е един и същ. Захвърляте сегашният момент. Вината е демобилизация в настоящия момент по повод на минало събитие. Ако просто извличате поука от миналото си и се заклевате да не допуснете определено поведение да се повтори, това не е вина. Да се учите от грешките си е здравословно и е необходим момент от развитието.
Остатъчна вина! Емоционална реакция, която индивида носи от детските си години (спомени). Възпроизвеждането на спомените могат да предизвикат огорчение у възрастните, когато разочароват шефа или други, на който упорито се старае да спечели одобрението, както и чувството за вина, когато усилията не се увенчаят с успех.
Самоналожена вина! Индивидът е демобилизиран от постъпки, които е извършил неотдавна. Това е вината, която човек сам си налага, като наруши правило или морален закон на възрастните хора, може дълго да се чувства гузен, макар че това с нищо не променя станалото (напр. Казали сте нещо, неуместно в миналото и т.н.) –
Чувството на вина може да се разглежда като реакции спрямо наложени отвън стандарти. Това е абсолютно безполезно поведение. Вината ви е опит да промените историята, да пожелаете друго развитие на нещата. Но историята си е история и с нищо не може да се промени. Свършено е! Можете да се научите да вкусвате от удоволствията, без да изпитвате чувство на вина; също можеш да се научиш да се възприемаш като човек, способен да извърши всичко, което влиза в ценностната ти система и не вреди на другите. Ако извършиш някаква постъпка (каквато и да е тя) и след това установиш, че не я харесваш или че не харесваш себе си, може да решиш да изкорениш това свое поведение в бъдеще (спестявайки си самонаказанието чрез преживяване на вина).
Чувство за вина към родителите у деца от всички възрасти.
Родителите включват машината за вина и вие се държите съответно, макар и с неохота. Чувство за вина, свързано с любимия човек! (“Ако ме обичаш”). Сякаш любовта зависи от подходящия тип поведение. Чувството за вина се поражда и с поведение на сърдене, мълчание, цупене или непрекъснато припомняне на някое старо събитие. Чувство на вина, предизвикано от децата! Вината е двупосочна улица и децата могат да я използват със същия успех, за да манипулират родителите си. Ако едно дете разбере, че родителят не може да му помогне в момента на неудачи и ще се чувства виновен, че не е добър родител, често ще се опитва да използва тази вина, за да манипулира родителя. Чувството за вина не е естествено поведение. То е заучена емоционална реакция, която може да се използва само ако жертвата покаже на противника, че е уязвима. Чувство за вина, насаждано в училище. (Майка ти истински ще се разочарова от теб.)
ПЕЧАЛБИ: 1. Когато прекарвате настоящите си моменти в угризения за нещо минало, не ти се налага да оползотворявате своето “сега” по ефективен и самоизвисяващ начин. Вината е просто ПОХВАТ за отбягване, с което влияете върху себе си в настоящето. Така отговорността за това, което сте или не сте в момента вие прехвърляте върху това, което в миналото сте или не сте били.
2. Като прехвърляш отговорността на миналото вие не само си спестявате усилията да се промените в настоящето, но избягвате и свързаните с промяната опасности.
3. Вината е чудесен начин за да получите състрадание, независимо от това, че желанието на състрадание е безспорен индикатор за ниско самочувствие. В този случай предпочиташ другите да те съжаляват, вместо самият ти да се харесваш и уважаваш! Стратегии за изкореняване на вината!
I. Започни да приемаш миналото като нещо, което никога не може да се промени, независимо какво чувстваш по отношение на него. Всичко е минало! Моите угризения няма да променят миналото, нито ще ме направят по-добър човек!
II. Запитай се какво отбягваш сега с угризенията си за миналото. Като положиш усилия в тази насока, ще премахнеш необходимостта от чувството за вина.
III. Започни да приемаш някои неща у себе си, които сама си си избрала, но които другите не харесват и ако те изкажат несъгласие, с някои страни от поведението ви приеми това като нещо естествено. Необходимо е ти да се одобряваш! Одобрението на другите е приятно, но не най-важното нещо. Когато престанеш да изпитваш потребност от одобрение, ще отпаднат и угризенията за поведение, което не носи одобрение.
IV. Води си дневник на вината – вписвай всички изпитани угризения (кога, защо и по отношение на кого се появяваш и какво в настоящето ще отбягваш, като се терзаеш за миналото. Така ще осъзнаеш слабото си място, свързано с чувство за вина.
V. Преразгледай ценностната си система. В кои ценности истински вярваш и в кои не.
VI. Изготви списък на всички свои лоши постъпки и им постави оценка от 1 до 100; събери ги и помисли дали в настоящия момент има значение дали общият сбор е 100 или 1000000. Сегашният момент остава непроменен, а всичките ти угризения са напълно безполезни!
VII. Прецени действителните последствия от поведението си и установи дали резултатите от постъпките ти са приятни и полезни за теб.
VIII. Покажи на онези твои близки, които се стремят да те манипулират чрез вината, че си в състояние да преживееш тяхното разочарование от теб.
IX. Направи нещо за което си сигурен, че ще предизвика угризение у теб. Замини сама някъде за една седмица, както винаги си желала (или си купи нещо от първия хонорар, който изкараш от тук нататък)- въпреки извикващите чувство за вина възражения на останалите членове на семейството. Тези форми на поведение ще ти помогнат да отхвърлиш вездесъщата вина, към която толкова много сфери от всекидневието умело те тласкат.
