Теории за психичния живот - Неврофизиология на заучаването

Детайли

Посещения: 1092

Един от първите теоретици развил въпросите за неврофизиологичните аспекти на заучаването бил Кларк Хал, който е създател на енергийно-редукционната теория на заучаването.

Хал постулира, че неврофизиологичните връзки са представени в ЦНС, която намалява нивото на енергия (например-получаването на храна намалява глада).

Външният стимул стимулира еферентна система и предизвиква моторен импулс. Критичната връзка е между стимула и моторния отговор, който е неврофизиологична реакция, която довежда до навик. Навиците се укрепват, когато отговорът води до понататъшна редукция на енергията свързана с възбудената потребност.

Теории за психичния живот - Класическа психоанализа

Детайли

Посещения: 1442

Фройд дава на съвременната психиатрия множество фундаментални хипотези. Той се занимава с въпроси и проблеми на човешките преживявания и опитности неизследвани дотогава. Симптомите на психиатричните нарушения, на подбора на думи, сънищата, изборът на любовен партньор, всичко това придобива значение в неговите трудове.

Поведението, чувствата, мислите и симптомите са заключителните общи пътища на изява на несъзнателния процес. Психическият детерминизъм е най-добре представен в концепцията за свръхдетерминацията - идеята, че някои вътрешни фактори са обуславящи в продукцията на симптоми като халюцинациите - значенията отдавани на тези феномени са все още физически детерминирани на базата на личното психологично състояние.

Седем начина да надвием стреса

Детайли

Посещения: 1005

Понякога, да се нервничи, е полезно. Стресът невинаги носи вреда. Краткотрайният дори е необходим, за да може да се "стегнем" преди важно събитие. Дори стимулира имунитета, пише руският Medportal.ru

Но ако сте напрегнати през целия ден и не можете да се съдредоточите, това няма да ви е от полза.

Ето няколко начина за мигновено разпускане.

Самоиронията – най-добрият начин да я вкарате в кревата

Детайли

Посещения: 1036

Учени от университета в Ню Мексико установиха, че чувството за хумор и самоиронията са силно оръжие на мъжете в борбата за женските сърца, предаде DW.

Забавните мъже имат значително по-добри шансове пред жените, твърдят учените.

А особено добре се представят онези мъже, които могат да се надсмиват и над себе си, казва ръководителят на проучването Джил Грийнгрос, според когото самоиронията е много секси.

Разрушете преградата на условността

Детайли

Посещения: 1099

От Вероника Шулева - психолог

Нищо не е абсолютно. Няма правила или закони, които винаги са валидни или са най-подходящи за всички случаи. Гъвкавостта е много по-голяма добродетел и въпреки това ви е трудно – почти невъзможно да нарушите някой безполезен закон или пренебрегнете някоя глупава традиция. Човек, който е с вътрешна локализация на контрола, стоварва отговорността само върху собствените си плещи! Аз се заблуждавам. Придавам прекалено голямо значение на думите на другите хора. Не съм достатъчно силна, за да си забраня да бъда нещастна. Когато индивидът с вътрешна ориентация е радостен, то отговорите са: “Старах се да бъда щастлив;Обърнах нещата в своя полза; Не се заблуждавам; Аз съм господар на себе си и това е моят избор! И така ¼ от хората поемат върху себе си отговорността за чувствата си, а ¾ я приписват върху външни за тях източници. (Примера за пълната жена – вместо да осъзнае, че в миналото е избрала да преяжда и че ако иска да отслабне трябва да направи нов избор, тя търси вината за пълнотата си у околните хора и явления. Първото й решение – със самодисциплина да промени навиците си за хранене. Тя можеше и щеше да стане господар на себе си.)

Разочарованието като един полезен момент

Детайли

Посещения: 1125

От Вероника Шулева - психолог

По Духовния път, по пътя в търсенeн нa своето Себе, в търсене на Бог и на истинския Живот, човек “опитва” много разочарования.

Разочарованието се явява едно стъпало (преход) в самия ход по Пътя на Живота. Много пъти, вървейки по този път, човек се затруднява да различи разочарованието, което извира от чувството на нецялост и празнота, от онова разочарование, което - макар и мимолетно - излиза на повърхността от едно състояние на вътрешна цялост (пълнота). Основната трудност обикновено произлиза от загнездилото се мнение, че чувството за пълнота се отнася до състояние на непрекъснато щастие - въпреки цялата онази субективност, която винаги придружава такова едно състояние.