(на англ. психоаналитик John Bowlby)

Привързването е емоционален тонус възникващ и съществуващ между детето и този, който се грижи за него. Изразява се в това, че детето търси и иска да бъде близо до тази личност. Подходящите привързаности в детството играят важна роля за личностовите способности за осъществяване на контакти по-късно в живота.Те са необходими за здравословното развитие.

Привързване се появява, когато е налице топло, интимно и продължително общуване на детето с майката, при което и детето и майката изпитват удоволствие.

Бебетата са монотропични - привързват се към едно същество, но не е изключено и привързването към няколко обекта.

Привързването е феномен, който се развива с времето постепенно. Той резултира в желанието на дадена личност да бъде с предпочитания обект на привързанността си, който е по-силен, мъдър и способен да намали дистреса.

Привързването се основава на чувството за сигурност. Важно е не прекараното заедно време, а качеството (интензивността) на контакта.

В подкрепа на теорията е феноменът на активиране на майчината нежност от кожа в кожа допир с новороденото веднага след раждането.

Потвърждение за природната законност на привързването са imprinting при животни и експерименти с маймуни. Експериментите показват, че се касае за вродени тенденции ...

Фази на привързването:

1.Период на пре-привързване. 8-12 седмици.

-следене с поглед

-обръщане по гласа

2.Привързване в действие. От 12 седмици до 6 месеца.

-истинско привързване към конкретната личност

3.Неразделно привързване. До 24 месеца.

-от 6 месеца до 3 години - страх от раздяла

-при отнемане на обекта - дистрес

4.Фаза на осъзнаване независимостта на майката - по-комплексни взаимоотношения.

Доказано е, че тревожността на много личности е резултат от оскъдните възможности за контакт с майката поради нейната псих. и физ. невъзможност да предложи сигурност и възможност за привързване на детето.

Доказано е, че утешаването на бебетата, когато изпитват дистрес от някакъв фактор и плачат - предизвиква у тях способност да разчитат на себе си като пораснат, а не желание да бъдат утешавани. У утешеното бебе се наблюдава ефектът на персистиращата сигурност - детето е по-спокойно да изследва заобикалящата среда, отколкото дистресираното и неполучаващо грижи дете.

Доказана е емоционалната незрялост на неутешаващите майки и по-ниският им IQ.

Привързването в първата година остава през целия живот като фактор за самочувствието на човека - студенти, които като малки са имали сигурност и качествено привързване - по-лесно осъществяват контакти и запознанства, по-добре се ориентират в новата обстановка.

Ако родителят е бил неспособен да даде основата - то учители, треньори, наставници, могат създавайки сигурност и вяра да бъдат коригиращ фактор в самочувствието и контактността на личността ...

Привързване към умрели - Синдром предизвикан от непълноценно привързване.

Страх от раздяла, дефицит на личността, депресивни синдроми, гранична IQ - могат да бъдат причинени от непълноценно привързване в детството.

 

д-р Мариан Ангелов
По материали от учебника на Каплин и Садок

Форми на обучение

Контакти

bgelea@gmail.com
+359 877 646 506
Viber: +359 877 646 506,
WhatsApp: +359 877 646 506
Skype: ctowisdom